Автор: Проф. дин. Спартак Паскалевски Концертният афиш на зала България привлече

Автор: Проф. дин. Спартак Паскалевски

Концертният плакат на зала „ България ” притегли ценителите на музиката с стратегия, включваща две произведения на композитора Васил Казанджиев и една на В. А. Моцарт под диригентската палка на Йордан Камджалов.

В концертната зала,  изпълнена до краен лимит, вниманието на слушателите бе превзето в началото от Празнична музика „ Псалми и ритуали ”, съз­дадена през 1972 година и отдадена на 10-го­ндиш­нината на „ Софийски солисти “, както и от преобладаващия акцент за Световна премиера на Концерт за пиано и струнен оркестър „ Виртуозни придвижвания ”, отдаден на изявената пианистка Надежда Цанова.

Творчеството на композитора Васил Казанджиев се образува в достоверната българска музикална среда измежду изтъкнатите композитори Панчо Владигеров, Любо­мир  Пипков, Константин Илиев и диригента Добрин Петков.

Още с началните стъпки в музикалния живот на България Казанджиев решително декларира самостоятелния образ на креативната си персона. През 1957 година интернационално жури под председателството на Дмитрий Шостакович присъжда на младия студент първа премия за неговата творба Симфониета.

Огромна е заслугата на В. Казанджиев за одобряването на камерния отбор „ Софийски солисти ”, пожънал високо самопризнание и престиж на междуна­родна сцена. Значителен опит музикантът натрупва като диригент на Софийската опера, а от 1978 година като основен диригент на Оркестъра на БНР, осъществил голям брой концертни турнета и записи.

Композиторът Васил Казанджиев изпъква с ексцентричните си и истински хрумвания като представител на търсещото нов музикален изказ новаторско креативно поко­ле­ние, измежду което изпъква и набеденият за „ педант “ самобитен и неповто­рим Лазар Николов. Натрупал голям опит в преодоляване на звуковата и оркестровата палитра, креативните търсения на композитора В. Казанджиев респектират с необятните му знания за музикалните процеси на ХХ в.

С участия в авторитетни конгреси посредством експе­ри­мен­та­торските си изяви и лабораторни настройки, Казанджиев реализира забележи­телна междуна­родна известност като един от най-изявените представители на българ­ския музикален авангард от 70-80-те години на ХХ в.

Новаторският му дух го води към реализиране на самобитен и самостоятелен синтез от проникновено нахлуване в музи­кал­ната прак­тика на забележителни модерни създатели и асимилиране на стилис­тични полезности с универсална значителност – драматизма на Дмитрий Шостакович, полирит­миката на Игор Стравински, архитектониката на Бела Барток, квартовите хармонии и акордови инвенции на Паул Хиндемит. Музикалните светове на тези композитори откриват за Казанджиев нови перспективни хоризонти в света на музикал­ното твор­чество.

Древните фолклорни пластове възкръсват в политембровата тъкан на неговите оркестрации, сходно на игровия подтик в музикалната конструкция на Кончерто гросите при Барток или на полифоничната акустична естетика и динамично повишаване на музикалната материя при Хиндемит.

В търсене на авангарден музикален изказ Казан­джиев построява пробната си настройка върху фундаменталните постижения в креативната процедура на ХХ в. Впечатлява проникновеното майсторство и органично бликащата импровизация в неговото значимо творчество.

Слушателите бяха ловко въведени при започване на концерта от Йордан Камджа­лов с разбор на претекстовете и структурата на двете български произведения.

В истинските Псалми и ритуали Камджалов очерта майсторското притежаване на музикалната материя и изпол­зването на тембровите похвати в многостранното развиване на формата. Завидно дири­гентско майсторство засвидетелства той при одухотворяване на характерните интер­претацонни проблеми на „ Виртуозни придвижвания ” в тяхното премиерно изпъл­нение.

Диригентът ловко показва блясъка на композиционното мислене у Казанджиев и формоизграждащите правила на музикалния материал, блестящо очерта придвижванията и контрастите в своеобразното концертно ’състезание’ сред виртуозната солистка Надежда Цанова и оркестъра като израз на авторовата философия – самобитна, истинска в своята сетивност, самостоятелна в интонационните опори на музикалната материя.

Отново Йордан Камджалов засвидетелства неповторимата си дарба да дирижира по памет целия концерт, в това число и тези извънредно комплицирани по конструкция и образен образ модерни партитури. 

В центъра на обрисуваната от изпълнените авторови творби арка прозвуча  най-значителният от Моцартовите залцбургски клавирни концерти: № 9 в ми бемол мажор, отдаден на младата виртуозна първа изпълнителка Луиза Виктория Новер.

Сът­во­рен през 1777 година, когато Моцарт е натрупал опит под въздействие на Карл Филип Емануел Бах, за който изрича известния си афоризъм, че „ той е бащата, а ние –децата ”. Но преди 1777 година Моцарт е в Лондон и музицира пред другия наследник на Йохан Себастиан Бах, Йохан Кристиан Бах, под чието въздействие усъвършенства музикалната форма и усета за тематично развиване в духа на концертния жанр. Така Моцарт реализира личен образ в преодоляване на цикличността и на импровизацията в композиционния градеж.

Под палката на Камджалов оркестърът (с неподражаемия концертмайстор Мони Симеонов) сътвори рядко постигана в зала „ България “ звукова атмосфера, която сътвори подстрекателство за съкровено музикално наличие на Виенския занаятчия.

Постигнат бе незабравим съразмерен баланс при извайване на характерния тембър на обособените принадлежности в общия музикален поток. В привидната лекост и умереност от външни резултати прозираше душевна дълбочина, нюансирано неспокойствие и поетично дихание.

Инвенциите на Казанджиев и Моцарт са два музикални фундамента, неотделими от музикалното мислене и звуковите прозрения на Йордан Камджалов. И неизбежната асоциация за достоверния свят на българската музика.

Сред учителите и вдъхнови­телите на Казанджиев е Димитър Ненов – пианист, виртуоз и композитор. Архитект в кон­структивния план на музикалната комбинация и занаятчия на архитектоничната и напълно овладяна форма. Всички присъстващи станаха очевидци на самобитно музикално поклонение към Учителя Димитър Ненов – от страна на музи последовател и автентичен създател Васил Казанджиев и от страна на всеотдайния Ученик и ослепителен почитател в изявата му на диригент ­– Йордан Камджалов, понесъл жертвоготовно и всички неизбежни опасности от учредителен и финансов темперамент в реализиране на замисъла.

 Посланията на тази духовна последователност бе поднесена след бурните апло­дис­мен­ти в края на концерта от диригента с вълнуващия музикален ентусиазъм на „ Gloria ” от Антонио Вивалди, подета от Genesisorchestraи въодуше­вените гласове на хора на Музикална Лаборатория за Човека. Разкритите необозрими хоризонти на музиката доведоха публиката до безспирно неспокойствие, което въвлече всички присъстващи в неповторимо тържествуващ успех – надълбоко изживяно удостоверение пред музикалния олтар на безконечните стойности.

            За следващ път станахме очевидци на самобитния нравствен героизъм и безко­рист­но креативно служение на Йордан Камджалов като поборник и бранител на автен­тичния народен дух и в контрастност – на натрапващата се констатация за абдикацията на страната от културната ѝ задача.